Колеги,

Повечето от вас вече са научили за инцидента, при който на о-в Бали по време на гмуркане изчезна нашия скъп приятел Коцето (Seal). Един наш брат остана някъде там, в чуждото море и спасителните служби продължават да го издирват.
Социалните мрежи са безмилостни и често истината мени цвета си... Затова публикуваме разказа на Любен Ловчев за случилото се без каквито и да било редакции и съкращения, с изричното разрешение на сестрата на Коцето, която в този момент тръгва за о. Бали.

Мислите ни са с нея, с близките на Коцето и с всички, които в момента се нуждаят от кураж.

"Скъпи приятели и роднини на Коста,

Тъй като в нета се изписа какво ли не, нека да разкажа историята видяна през моите очи:

Тръгнахме към 7:00 ч. от пристанището към спота. Бяхме наели лодка от предния ден, момчето ни чакаше според уговорката. По пътя се радвахме на красотата на острова и късмета, който имахме, че сме там. Всички бяхме толкова щастливи и превъзбудени! Когато наближихме, започнахме да планираме нещата. Решихме, че никой от нас не е във форма и ни трябват поне 3 дни адаптация, да я караме полека, да не гмуркаме дълбоко, а само до към 12 м. И преди сме гмуркали дълбоко из Гръцко с Коста. Това беше една от причините той да държи да сме заедно на това пътешествие, вече се бяхме сработили като двойка. Когато гмуркахме в миналото в дълбокото, гмуркахме на "везна" без да губим зрителен контакт, като единият винаги изчакваше другия да се завърне на повърхността, наблюдавайки го. Този ден решихме, че ще свикваме с морето и няма да слизаме на дълбоко, нямаше нужда да ползваме този метод. Уговорихме се просто да стоим заедно, а лодката да ни следва.

Стигнахме желаната от нас локация след около 45 минути. Първи във водата скочих аз, а след броени минути Коста и Дани. Държахме се заедно, като дрейфвахме по течението. Само след няколко гмуркания успях да взема една трофейна риба. Викнах на лодката да дойде, тя беше на около 25 м., между мен и другите момчета. Качихме рибата, изтеглихме буя ми и отидохме да я покажем първо на Дани, който като я видя се качи в лодката, беше му станало малко лошо от вълнението. След това веднага взехме Коста, който беше на 20 м. от Дани. Всички много се радвахме на късмета си, само няколко гмуркания и вече имахме трофей! Коста явно беше спукал капиляр и имаше малко кръв в носа. Няколко пъти го попитахме дали е добре, а той се смееше и каза, че няма никакъв проблем, нали го знаете...

Лодката клатеше доста, имаше отразена вълна от брега и не беше много приятно да се стои в нея. Решихме с Коста да се върнем на същото място, където ударих рибата. Така и направихме. Скочихме, а Дани остана в лодката, защото не се чувстваше добре. Дрейфвахме и се гмуркахме на около 10-12 м. От време на време се срещахме. След около 40 минути срещнах Коста и го питах как е. Каза, че е взел една риба към 7-8кг. Всичко беше наред. След това гмурна пред мен, а аз видях, че под 5 м. пикира към дъното без да маха с плавниците! По късно разбрах, че е взел допълнително олово от Дани. Предположих, че се е балансирал за плитко.

Продължихме така още около 20-тина минути. При едно от гмурканията ми течението ме дръпна леко пред шкарпа, който там падаше стръмно надолу, а не така полегато като преди. Веднага усетих, че слизам прекалено лесно към дъното и разбрах, че съм попаднал в даунстрийм, течението на това място теглеше право надолу. В подобни ситуации съм попадал в Норвегия и са ми добре познати. Оттам знам, че с даунстрийм шега не бива. Обикновено се получават, когато течението, силата и посоката на вятъра са с определена сила и съвпаднат под определен ъгъл. Така и не стигнах дъното, а се обърнах и започнах с нормално темпо да плувам нагоре към повърхността. Усетих, че стоя на едно място без да напредвам нагоре, бях на около 15 м. Тогава ускорих темпото до максимум и успях да изплувам. На повърхността обаче ми причерня. Вдигнах глава и видях лодката на около 15 м. от мен и тръгнах натам викайки на Дани да предупреди Коста да не влиза на това място, защото има силно течение надолу. А той вдигна ръка и ми посочи буя му, като каза: "Виж го Любо, той вече е там!"

Видяхме как буят се изправи няколко пъти, като че има риба на него. Използвахме сетъп за трофейни риби, при който стрелата след изстрел остава завързана само за буя. Веднага отидох до буя му. Течението беше зверско на това място. Лодката, с Дани в нея, ме последва. Още с пристигането си видях как харпунът му изплува от дъното, грабнах го и го подадох на Дани. Вече разбрах, че се е случило нещо лошо. Коста беше стрелял. Въжето на буя висеше отвесно надолу, без да достига дъното. По късно измерихме въжето - беше 43 м. Гмурнах се по него право надолу. Достигнах 20м, виждах поне още 15м надолу. Под мен не се виждаше дъно и нямаше следа от Коста. Изплувах изключително трудно, огледах се и запомних мястото. Не беше трудно, беше близо до брега.

Не можах да гмурна отново. Течението ме отнасяше от мястото, колкото и да ритах с плавниците. Надявах се единствено да се е оплел някъде в кордата на стрелата и да го изтеглим с нея. За съжаление не беше така. Прибрахме буя, който явно дрейфаше, задържахме позицията, качих се на лодката и чукнахме точка на GPS-а, за да не загубим мястото. Веднага след това се спуснахме с лодката по течението с надеждата да е хвърлил колана и да е изплувал встрани. Направихме многократни кръгове около мястото, като ги разширявахме всеки път. Без резултат. Казах на лодкаря да звъни на полицията и бреговата охрана, а аз се върнах във водата. Търсихме го още около 3 часа. Опитвах да ме теглят с лодката и да се пускам по течението, което беше толкова силно, че не можех да мръдна и метър срещу него, плувайки с всичка сила. Очите ми виждаха това, което исках да видя, в главата ми се сглобяваше очертанието на приятеля ми от всяко камъче и всеки корал. На няколко пъти бях убеден, че го виждам, но след като приближавах, виждах, че не е той.

Полицията дойде с един катер, имаше и още няколко лодки. Поисках да ми дадат акваланг, но отговориха, че нямат. Поканиха ме на катера да обясня какво се е случило. Качих се и дадох бързи обяснения, поисках да изпратят водолазен екип, но казаха, че в това течение няма кой да влезе. Увериха ме, че вдигат хеликоптер. Оттам ни пратиха в полицейския участък с Дани, а те продължиха с издирването до тъмно. Издирването продължава и до днес.

От разговорите с местните спиърфишинг гидове разбрах, че обикновенно издирвателните операции за изчезналите харпунджии са много трудни поради силните течения и дълбочините които близо до това място падат до 180м. Именно там според мен пада всичката тази водна маса. Предполагам, че Коста, също като мен, е бил засмукан на същото място, но е видял риба, по която се е улисал, стрелял е, но вече е бил твърде дълбоко, за да изплува в това течение. Не е изключено да е счупил плавник по пътя си нагоре и да се е опитал да се изтегли по буя, който се изправи няколко пъти преди да стигна до него. Предната вечер ми показваше как е подсилил с карбон самоделните си плавници, защото се били напукали пред пантофа.

Това е истината за случката. Всичко друго написано някъде из нета от странични хора е измислица.

Съжалявам много за Коста. Изгубих един от най-големите си приятели. Никога няма да си простя, че не бях до него минута по-рано и за това, че не можах да го достигна..."

Любен Ловчев